Така,стъпка по стъпка НАСА се приближава къмпостигане на целта си – „американскиастронавти да кацнат на Лунатаи да се върнат“. Цялата решаваща мисия сетества до последния детайл с поредицаот предварителни полети. САЩразработват програмата „Аполо“.Известна още като „Проектът Аполо“ наНАСА, програмата е в сила от 1961 до 1973 година.

Човекът и Луната

В тази връзка трябва да се добави, че инклинацията на лунната орбита се измерва спрямо екваториалната плоскост на Земята, а наклонът на оста на въртене palms bet регистрация се измерва спрямо нормалата на орбиталната плоскост на Луната. За повечето естествени спътници, но не и за Луната, тези параметри са стабилни. Гравитационното привличане, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските приливи и отливи. Те са в синхрон с положението на Луната спрямо Земята.

Аполо 11

На 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. Първата експедиция, посетила Луната, я напуска. Европейската космическа агенция (ЕКА) и Китай също така имат планове да изследват Луната в близкото бъдеще.

Списък на лунни астронавти

• Според официалната информация Армстронг излиза първи, тъй като структурата на лунния модул е предразполагала именно такава подредба.
• Нийл Армстронг получава повиквателна за служба във Военноморския флот на 26 януари 1949 г.
• Това саастронавтите Нийл Армстронг, ДжеймсЛоувъл и Едуин Олдрин.
• В резултат на това движението на Земята по орбитата ѝ е ексцентрично.
• Но безспорно най-ярката му следа е, че над 45 години той е един от изявените и активни изследователи на НАСА.

Порадилипсата на гравитация запушеният носможе да създаде доста неприятнипреживявания. Днес, 20 юли 2014 г, се навършват точно 45 години от онзи паметен момент, в който за първи път човек стъпва на Луната. Нийл Армстронг излиза от лунния модул Ийгъл, казвайки прословутата фраза „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“.

Дейвид Скот и Джеймс Ъруин кацат на Луната на 30 юли 1971 г. НАСА вече е очаквала съкращения на бюджета, така че в мисията са внесени промени, за да се извлече максимална полза от Луната – включително първото използване на лунохода – първото човешко превозно средство, което се движи извън Земята. Скот извършва известния експеримент „Галилео“, който показва, че обектите падат на земята с едно и също ускорение, независимо от масата им.

Първите двама са Нийл Армстронг и Бъз Олдрин с Аполо 11 на 20 юли 1969 г.

• Първата крачка в изследването на Луната е направена след изобретяването на телескопа.
• Финансиранетона проекта е 25 милиарда и 400 милионадолара.
• Но когато Слънцето изгрява, тънката, замръзнала атмосфера се изпарява и странни растения започват да нарастват с изключителна бързина.
• Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето.
• Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен реголит, който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността.
• Преди повече от 4,5 милиарда години повърхността на Луната е била покрита с океан от разтопена магма.

Той е и сред осемте елитни пилоти, участващи в програмата за създаване на параглайдер „NASA Paresev“. На 16 юли 1969 американският космически кораб “Аполо 11” излита към Луната. На екипажа – Нийл Армстронг, Едуин “Бъз” Олдрин и Майкъл Колинс – предстои да станат първите хора, които ще кацнат на спътника на Земята и да се върнат обратно на Зелената планета. Аполо 13 претърпява сериозна повреда по пътя към Луната, поради което кацането му на Луната е отменено. Третият път, когато човечеството стига до естествения ни спътник, е на 5 февруари 1971 г. Алън Шепърд – първият американец, пътувал в космоса – и Едгар Мичъл стават петият и шестият човек, стъпил на Луната.

По думите му върху Сърбия се оказва натиск от различни страни и с различни хибридни средства в опит да бъде съкрушена

Моретата на лунната повърхност се намират почти изцяло на видимата страна на Луната, докато обратната страна съдържа много малко количество. Учените считат че тази асиметрия е причината центъра на масата на Луната да е изместен спрямо нейния геометричен център. Бедфорд и Кейвър успяват да се измъкнат от плен и да излязат на повърхността на Луната. По време на бягството си откриват обширни участъци от проблясващо чисто злато. Търсейки пътя към космическия си кораб д-р Кейвър пада, получава нараняване и отново е заловен от селенитите. Успява да се приземи край бреговете на Великобритания, в близост до град Литълстоун, недалеч от мястото на излитане.

Диаметърът на отверстието е около 65 m, като според оценките на учените тунелът продължава поне на 80 m под лунната повърхност, а широчината му достига до 370 m. Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен реголит, който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността. Кората е дебела от 60 km на близката страна до 100 km на обратната страна.

Първи полет с екипаж до Луната с ракета-носител Сатурн V на 21 декември 1968 г. Екипажът загива при пожар в командния модул на Аполо 1 на 27 януари 1967 г. Роден е на 14 декември 1919 г., като е най-голямото от трите деца на заможен български търговец. Завършва средното си образование във Видин в Мъжката гимназия “Цар Симеон Велики”.

След нейния край получава бакалавърска степен от университета „Пардю“ и работи като летец изпитател в Националния консултативен комитет по въздухоплаване, извършвайки над 900 полета. По-късно защитава магистратура в Университета на Южна Калифорния. Са били извършени 17 мисии на програмата „Аполо“ от които 6 полета (1969 – 1972 г.) са били с успешно кацане на Луната.